Някога, някъде през девет планини в десета, там близо до морето, живеела една малка принцеса. Тя си имала обувки, кралство...
 

 
......
Той...той сам си слагаше веригите

               Липсваше й.
               Понякога.
               Вечер.

......Тя обичаше да идва с него, но само понякога...Мразеше да я нарича "кучка" или "мръсница", защото така й напомняше за неизбежното...
Ядосваше му се тогава, затръшваше вратата на хола с всичка сила и казваше крещейки "Говори на ръка...

На Я.
......Когато го видеше му се усмихваше. После сърцето и трепкаше и потъмняваше цялата в тъга. Беше хубава, толкова хубава, че самата тя не си вярваше. Постоянно питаше хубава ли съм за теб, да си скъся ли косата, да не би да имам це...

 
....Когато си тръгна, аз застанах до стената. Хлъзгавият дъжд се стичаше по гърлото ми и ме давеше...Беше си отишъл, а аз знаех че няма да се върнеш...
През дъжда от блатото се надигаше мъгла,която очертаваше призрачните ни силуети - моя...

 ...Подушвам го...
Така да не го искам!
А той, нахалника!

 
Обичам я...
 

 
*********
Събуди се...с шепота на "Evеry time we say goodbye I die a little...."

Аз
Обичам да се събуждам така . С миризмата на кафе и миличко шумолене в кухнята.