Блогът на Coraline

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.07.2010 22:07 - Из

Автор: coraline Категория: Лични дневници

Прочетен: 278 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.07.2010 22:20

Ей така...
Изведнъж или не толкова...
Всичко свършва
без тунелите
и онова светлото в началото му
и оня липсва
контраста
и спомените и те са завършени
Лъжат ви!
Всичко...
да, онова което е за тебе
и никога за другите
И тея думи
всичко, никога, винаги, наистина
най-празните.....
лишени от своето
моето и нашето...

После гледаш очите, които са станали стъклени
затваряш им липсващото
себе си
разливаш се
заради статуята
сивото и липсата на думите
Кой каза че не сме обречени?
всички ние
Все някога тихото ще
изнасили ушите ни!
И в това ще намерим спокойствие
сигурно
за себе си

Ще изсъхнем като слънчогледите
оная ще обрули семената
кафявото ще ги скрие в дълбокото
И от цикъла
ще изникнат
нови
чисти
искащи
смеещи
срещу слънцето
а те пак ще се чувстват недовършени....

А тая лирика
Излишна е.

Нагоре