Прочетен: 580 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.09.2010 13:16
Гледах я. В луничките й. Хилядите.
Приличаха си с мойте, но цветовете им бяха различни. Представях си, че точките са накацали и по вътрешностите й, и я оцветяват в пъстро, като настинка, която покосява неочаквано. И също толкова бързо отминава с топла напитка и изпотяване.
Харесвах я. Исках да я докосна, да я изчервя още повече, да си помисли, че искам да я целувам навсякъде. Думите й бяха кухи и липсващи. Разваляха й вълшебното и изобщо не се вписваха в приказка.
Обаче й мечтаех косата . Прекрасна, по много, толкова много, увита все едно около хиляди пръсти и пусната да подскача.. за всички.
И очите й мечтаех. В зелено - любимото ми, прозрачно тревисто, светло..като феЯ , харесвам това й единствено число...
Той дали би я харесал? Една такава за еднократна употреба, като еднодневките, който умират с изгрева на парещото и после с досада изтупваш леглото си след вечеря. Вероятно би й бръкнал под полата само за да се увери, че е толкова естествено червена и отдолу, ако ли не, би я направил да бъде. Би ли? Разбира се, харесвам да гледам как ги пронизва с думите си и да ми показва как могат да бъдат прозрачни и плоски без антирефлексно покритие. Да ги прониква в дълбокото на зениците без да ги гледа в очите, а те да си въобразяват, че могат да бъдат единствени. Би ли й направил? В тъмното – не - то беше за споделяне, на светло да виждам как прелива от очакване- тя, за да мога да воайорствам-егоистично без да изпитвам удоволствието на пердетата, че могат да бъдат закрилнически.
Като подарък за рожден ден, щедър, с голяма панделка, която искаш да разкъсаш от нетърпение и да го раздрусаш здравата за да се увериш, че е нещо голямо и хубаво. Да си представяш, че е намерен с въображение. Да те докосне чак до ритъма на онази бумтяща фабрика за чувства, която от време на време ти напомня да не бъдеш толкова голям, колкото се опитваш да бъдеш.
Отклонявам се от идеята. Искам и аз да се любя с думите му, да усещам че са предъвквани с отрова, от която да ми СТАВА оргазмено настроението. Не, не искам да бъда плашеща, нито книга за прочитане в скука или криейки се от другите. Нито пък спасение.
Искам да съм очакване. Вълшебно.
Май трябваше за Червената да говоря...
Мога да променям гласа си в различни нюанси, понякога като по поръчка, пожелание, кукла на конци- техните са изкуствени, придадени от чуждите и повечето пъти с фалшива интонация. Като на театър, без да участвам в представлението, нито пък да съм част от публиката или декора. Да подарявам думи на другите, които да ги учат наизуст до изтощение, понякога и с отегчение да си придават емоции, забравяйки, че са били предназначени да забавляват.
Хаотична съм. Трябваше да говоря за Червената, а мисля за себе си с предусещане.
Прави ми се. С него. Представям си как е стиснал челюсти докато ритмично изстисквам силата на въздържанието му. Да го заклещя между стените си и да не ми дава да бъда толкова искаща бялото му.
Нетърпелива съм да се превърне в един огромен червен език, който да възседна за да се плъзгам в слуз по него, а хилядите му брадавици да ме крещят от множество оргазми, докато стигна свличайки се върха му. Да ме прониква и смуче едновремено, да ме превръща пулсираща пихтия от удоволствие. Да вкусва соковете ми, да ме засмуква, когато му се изплъзвам, да „джвакам” по повърхостта му, докато не ме разкъса опитвайки се да влезе целия...
Да ме вибрира от искане.
После може да ме сдъвче, за да му доставя и на него удовлетворение.
Червена съм. Цялата.
