Не му пукаше...

Забравяше я като натискаше "изход"
Веднъж й написа "липсваш ми"
Трудно му било
Тя не му отговори
Знаеше, че я лъже
Раздаваше ги на промоция
Еректираше със зъбите си
Забиваше ги в дълбокото и
И изпитваше удоволствие от безсилието и
Не го интересуваше
Изобщо
Запълваше й нощите
Скуката си
Отегчението
Превръщаше я в крайности
Играеше си с думите й
Сместваше я някъде
Буташе я при другите
Не искаше да я вижда между редовете си
Не я копнееше
Не я мечтаеше
Не я усещаше
Отричаше я
Особено в тъмното 
Изкривяваше й усещанията
Завърташе я
Оплиташе я в себе си
И после му омръзваше
Сменяше си тактиката
Предизвикаваше я с мълчание
Повече не й писа
Нямал нужда от спасение
И от думите и
От очите й
Ръцете й
Устните
Косата
Пръстите
Цялата
Превърна я в Нищо
За себе си

Не му пукаше...

 

haresa mi...

много е тьжно .вземи си куче сьс сини очи ,

дишай дълбоко, котаракът ми е със зелено/жълти :), функционалността им е идентична :)

Забравяше я като натискаше "изход"
Веднъж й написа "липсваш ми"...
изход за къде...?
За Там ли?

много ми хареса!

не изход "към", а изход "от" онези овални усещания, които те завихрят и оплитат във въртеливата си досада. Пък после нали знаеш, върти ти се свят и трудно координираш движенията си :)

сърдечен поздрав!

да като изпразнен от съдържание съм!
поздрав и на Вас!!!