Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2010 15:39 - Чернова/спомен
Автор: coraline Категория: Лични дневници   
Прочетен: 573 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
...03.10.2010

...Въртеше се в леглото. Нищо не беше достатъчно. Нито възглавниците, завивката, тишината, топлото й дупе опряно в нейното, умората, тъмнината в стаята...Прати смс. Получи след 47 мин. отговор "Заспивай кикиморо! Вземи хапче.Тъкмо ме сварваш се веем с една девойка." Хапче, да бе да! Мисли, мисли в главата й, страх сковаващ, планове, действия, бъдеще, липса на такова. Става.Не може повече. Ще я побъркат. Пие вода. Започва да хълца. Дразни се. Иска да си изхвъли думите ... Прави го. Ляга. Почти веднага заспива. Сънува, че е мъж и бягат с една руса жена по едни стълби надолу с много прозорци и се появява буря и всички прозорци се чупят. Събужда се стреснато.Звуците на чупещото кънтят в главата й. Облича се. Сеща се за черновата. Изпраща я. 

Чернова: 02:46

Не мога.

Усещам че думите ми не могат да летят.
Виждам ги, материализирам ги, превръщам ги в нещо тежко и неспособно.
Опитват се и се размазват като гнусна зелена слуз в краката ми.

Овални са. 
Въртят се, въртят в един в път, повтарян хиляди , незапомнено колко, досадно, еднообразно.
Без да предизвикват бедствия.
Дори са скучни и ме отегчават.
Обаче не мога.
Дори нейното спокойствие не ме унася.
Пуша.
Монитора ми свети в пръстите.
Заглушавам щракането с внимание.
На шести етаж съм и през прозореца виждам грозен осветен строеж и спомен за една отрязана бреза. 
Отиде си с първата копка, както и боровете.

Чувам, че кучетата недоволстват.
Иска ми се да изляза и да недоволствам с тях.
По кучешки – отвързано, с бълхи , които те хапят въпреки студа.

Сякаш никога не заспиват.

Вероятно бих им дала имена- на бълхите.

Найден, Борис, Елена, Стоян, Христина, Виктор...
И на галено:
Неди, Бобо, Енчето, Тяна, Сиса, Вики...
И би ми ставало скимтящо настроението, ако захапя някоя в стремежа си да се почеша със зъби.


Кучетата могат да си душат сами задника.
И да го облизват .
Не е голямо откритие, правят го хиляди пъти.
Опознават гънките си без да се страхуват.
Понякога си крият ануса с опашка.
Той е лилав, набръчкан и обикновено със засъхналата им преработена вечеря /при някои е скрит с косми/.
Когато се ближат, конвулсира от удоволствие.
Пулсира.
Почесват се слюнчесто с мижащи очи.
И докато ги гледаш започваш да им завиждаш, че могат сами.

 

Когато пръдят го помирисват изучаващо.
Сякаш да се уверят, че е тяхното пръднато, а не чуждо.
Котките в това отношение не са толкова любопитни.
Преструват се че нищо не се е случило и продължават да спят.
Техните ануси са розовки , като пластамаса на кукла барби.
Нищо особено, обикновено са старателно изблизани, чак лъскави, като малки сбръчкани копчета с една още по-малка дупчица.


Не мога.
Да ги заглуша.

Това е проклятие. 

За този, който не може да изпълни докрай безкрайното.
За този, който е готов да умре от думите и да изпита удоволствие едновременно с това.
За онзи умрелия, който иска всички да умират.
За обречения глупак, който си въобразява, че може да бъде спасение в бурята.
За същия който гледа с надежда в очите, търсейки своето отражение, а не чуждото.

Аз искам да съм спасение. За себе си. И да остана така. /лъжа се, постоянно се лъжа, болестно си вливам измамна сила/ 
Невъзможно е. Бавно и неусетно се превръщам като умрелия. И аз ще бъда умряла. Вероятно вече съм.

Умрелите ги изяждат червеите на спомените.
Чувам им дъвченето, мляскащо и слюнчесто.

А исках да съм просто чудовище.
Светулка примерно.
Пеперуда. 
Водно конче. 
Нещо с крила. 
Малко.
Вълшебно.
Търсещо топлото. 
И светлото.
И да умирам от него.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. original - :)P
29.10.2010 15:56
"Това е проклятие.

За този, който не може да изпълни докрай безкрайното.
За този, който е готов да умре от думите и да изпита удоволствие едновременно с това.
За онзи умрелия, който иска всички да умират."
цитирай
2. coraline - :)
07.11.2010 01:32
Казват, че проклятията са израз на безсилие. Тогава другия е вече размазан. Прилича на пихтия, която се въргаля раздробено.

Склонна съм да им вярвам.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coraline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 44840
Постинги: 50
Коментари: 151
Гласове: 215
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031