Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2010 21:32 - Дъжд
Автор: coraline Категория: Лични дневници   
Прочетен: 795 Коментари: 3 Гласове:
4



 Думите са вечни . Един ден ще ти се иска да забравиш нещо, което си казал”

Неизвестен

 

Вали ми се.

Искам да е някак перпендикулярно. Със забиване. Със звук. Остро. Обливащо сетивата. С епицентър. Раздрусващо. Тракащо...

Пак се повтарям. Застояват ми в гънките. Явно не поглъщам достатъчно храна с  бифидус есенсис.

Търсих виагра за мозъка , да еректира  и с перверзно удоволствие да изпръсква думи с криле. Един вид като рекорд за време – продължително и пулсиращо. В мен. Няма значение с каква насоченост – имам различни вкусови рецептори- харесвам несъчетаемото, асиметрията... Правя си свирки на чувствата. Кога ли ще  еякулирам и досадния мигащ курсор ще спре да повтаря  „ти-хо, ти-хо, ти-хо...”. Трудно ми е. Много. Не мога да ги вдигна.

Вали ми се.

Можещо. Без напъни. Свободно , където си пожелая. Да набъбват, да летят пльокащи към нечии зеници и разбиващо  да се оцветяват според настроенията.

Дъжд.

Не се продава. Не се побира в опаковка от полипропиленово фолио.

Не го продават с инструкции. Няма „начин на употреба” и „срок на годност”. За производителя е ясно – фабрика за дъжд извън града с много танцуващи индианци/пингвини/принцеси/дървета/слънчогледи/хипопотами/всеки на който му се танцува с изброените... Това се нарича еко производство. Няма ГМО, няма Е102 (червен оцветител, който е в графа на HASCG – опасни) , подобрители, консерванти, емулгатори...

Ако имаше.. ако продаваха ...как ли би...как ли...

-Добър ден!- казвам слънчево (представям си че магазина има малка камбанка – все пак не е какъв да е, необходима е малко предразполагаща романтика)

-Добър ден- отегчено с премрежен поглед от премного лична драма. Романтиката се изпарарява с пожълтялата риза с почти пръскащи се копчета на гърдите. Тлъст глас. Тлъсти пръсти, продаващи дъдж.

-Един дъжд, моля.

-Какъв да бъде?!- с лека, едва доловима ирония

-Ами (смутено) – какъв имате?- как не се бях сетила , разбира се че са различни.

-Виолетов, успореден, на клечка, остър, топъл, гърмящ, плющящ, пихтиест, подрънкващ, ...(рецитира още окло 28 вида) Тази седмица на промоция е „искащ”. Взимате един, получавате два на цената на едно желание. Може да участвате и в томболата за „надупен” – посочва огромен претъпкан буркан със сгънати лисчета.

- Благодаря ви. Ще взема от виолетовия . – поглеждам го, прекрасен като сладко отражение , нетърпелив да бъде освободен , да облива , да мокри.. замирисва ми на бонбони...

-  Едно желание , моля. – отваря касата , а от там се чуват хиляди чужди, крещящи, сополени, сълзливи, гневни, яростни, бозаво-романтични, импотентни, неприлични...

„мразя си работата, искам нова!”, „искам нова къща!”,„нова кола”, „нов телевизор”, „ново сърце”, „нова душа”, „нови цици”, „по-голям пенис”, „обувки валентино от новата колекция”, „русокоса, червенокоса, чернокоса в моето легло”, „русалки сутрин да ми почистват пениса”, „здраве за близките ми”, „да ме обича колкото аз”, „да му  се спихва всеки път като докосне друга”, „да посрещаме изгрева, всеки ден завинаги” „кола..”, „жена..”, „майка ми ..”.....

Писукащ хаос. Обърквам се. Кое желание бях готова да продам , от кое имах най-много..?!?. За малко дъж....?!?

- Искам да ме вали, дори когато съм липсваща...

Поглежда ме с повдигнати вежди, които рошаво шепнат „Що за желание, бе малка пикло?!”

Проверява дали желанието ми е искрено – имало казва много измамници напоследък с фалшиви такива.

- Не знаят какво искат и започват да се нагаждат според чуждите. Няма как после да ги превръщаме в мечти. Без стон в желанията сме безсилни. А твоя момиче е много силен. Хубава мечта ще се получи.- очите й святкат алчно - Нямаш ли някой по-дребен. Нямам да ти върна.

-Оо , не, не, моля ви, не се притеснявайте. -  бързам да се махна колкото се може по-бързо, нещо в нейната липса на дъжд едновремено ме отвращаваше и плашеше.

Сядам на най-близката пейка. Освобождавам дъжда. Усещам го. Ставам виолетова от проникването му. Омирисвам се на натрапчиво сладко, което вероятно би отблъснало и най-кичозния поглед. Прекрасен е в мокрото си.

Съживяващо .Настръхващо. Обливащо с настойчивост чак до дълбокото на зениците. И на задника. Прониква ме в порите , циркулира бълбукащо, врящо, изригващо... разтапям се в перверзията му...

Вали ми се.

Виолетово.

 








Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bapha - вали!
18.11.2010 04:55
лей се...
цитирай
2. coraline - bapha
18.11.2010 20:03
bapha написа:
лей се...


Понякога ми е трудно..имам нужда от кръговрат или по-скоро да ми фотосинтезират очите/пръстите/устните и онова с вулгарното име :)

цитирай
3. jandenis - падащти звезди дьждяха,
18.11.2010 22:56
мечтаейки да сбьднат нашите желания ,изгаряйки нехайни ,че някой ги наричат метеорити
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coraline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 45205
Постинги: 50
Коментари: 151
Гласове: 215
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930