Харесваше я такава . Отдадена на вниманието му, устните, пръстите, ръцете, зениците му, дъха... Особено дъха, който извираше животинско желание за отнемане  - понякога я изпиваше с гласа и я преглъщаше като жаден, на едри сочни глътки ... а тя беше толкова топла, че прогаряше върешностите му. Сладката болка от проникването й ...

Позволяваше й да се разлива в него и да изпитва оргазъм от обхватността си, а той изхвърляше семето на съмнението си, че не би могло да бъде по-хубаво.

Прегръщаха се. В тъмното. Той вдъхваше косите й и проследяваше с устни онази сладка повърхност на врата, точно където започваха вълновидността на движенията .
Беше плъзгащ, а тя  усещаща. Него. Целия.
В тази нощ. С пръсти на искането му да бъде прегръщан в спокойствието си. И в хубавото.

Хубаво им е от това споделяне.
Прилича на несвърващо извън сетивата им .
Поражда мълчание на докосването им.

И на съня им.

Лека нощ ...