Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2010 02:43 - Аз/Ти
Автор: coraline Категория: Тя и той   
Прочетен: 391 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 05.08.2010 14:09


Аз

Обичам да се събуждам така . С миризмата на кафе и миличко шумолене в кухнята.
 
Преди това съм те обръщал цяла нощ по гръб и по корем към мен. По гръб защото много те обичам свита от  четири, а аз съм плътно прилепен като матрицата на тялото ти. Пенисът ми спи между бедрата ти и когато се сьбуди ти просто го преместваш вътре.
По корем, периодично за да целувам ъгълчетата на устата ти ... зная че не се целуваш с неизмити зъби .
 
Обичам да ставам и отивам в кухнята вече пълна с живот . Там е топло, светло в ярки цветове. Ти седиш с подгънат крак и цъкаш нещо на лаптопа. От колонките се чува Леонард Коен и звуците от чата ти с някой. Цигарите ти знаеш че не ме дразнят, но уж разгонваш дима от мен към тебе си.
Кимваш ми усмихнато, посочваш с поглед филииките и продължаваш да ровиш. На масата ме чака какаото ми, като на бебе, в оная огромна не чаша, а паница дето ми подари от китаиския на Жданов.
 
Обичам тия моменти. Когато нямаш нужда от присъствието ми и се усмихваш на света, а аз те наблюдавам .
И аз се усмихвам.

Ти

Не пазиш сладки в шкафа за гостите... защото  винаги купуваш,  а аз винаги тайно ги изяждам . Смееш  ми се за това ми качество.....  а аз,  че сгъваш пантолите си на руло преди да легнеш.  Твърдиш,  че така нямало да се намачкат.  Всеки път падат стотинките ти, които не можеш да се научиш да държиш в портномоне,  а аз ги събирам и ги оставям на масата в онази метална купичка, за която ми беше казал за суеверието...

Вечер, чета книга.... и тайно поглеждам мускулите на гърба ти, когато събличаш ризата . Препрочитам едно и също изречение няколко пъти  и пак не мога да разбера „какво е искал да каже автора” . Ти поглеждаш с онзи любопитен поглед,  аз се правя на потънала в думите,  а всъщност потъвам в предусещане . Захвърлям  я....винаги на земята  обръщам се на една страна, нощницата пак се е увила около талията... 

Лягаш...

Прошепваш тихо в ухото ми, че пак съм забравила за правилото никога да не си лягам облечена .

И ще се наложиш да ме накажеш.

Лекичко.

По дупето .

Топла съм .

 Затискаш косата ми с лакът  без да искаш,  аз се смея на тази непохватност....  а ти на това, че пак съм забравила да си сваля очилата....

Аз

Аз периодично те меткам на "Дзверо" и те меткам на Метро. Обичам да пазарувам с теб. Но щанда със сладкото си е мой. Обичам да ти подарявам още там по нещо от него. Ти искаш да го ядеш още там, а аз уж ти се карам. Ти уж плачеш сърдито, но ъгълчетата на устата ти се смеят. Купуваме по цели планини, мури, морени, от най-малките шоколади на Своге. Ти обичаш баунти и сникерс, аз ги ненавиждам , но не роптая. Разбира се винаги по един огромен шоколад на Нестле. Всеки път различен - с бисквити, с вафла, със сметана .
В къщи имаме цял "шкаф със сладки неща". Караме се кой да го отвори пръв при среднощните набези. Аз те заплашвам шеговито с изнасилване, ти ми казваш, че едва ли мога повече .
Забелязвам отново опразнената и уж запечатана кутия с бонбони. Ти се възмущаваш искрено от производителя и обещаваш съвсем сериозно да подадеш жалба ... ама утре .

 

Ти

Ти търсиш място за паркиране, а аз се смея на манията ти за перфекционизъм, докато наместваш колата така, че да има място да сляза без да забърша вратата на спрелия до нас.

Смея се, виждайки в очите ти, че всъщност с тази ти внимателна, наместваща маневра си спомняш сутрешното ни удовлетворение.

На входа, бързам да вляза преди теб, защото ми харесва автоматичната скоба/врата/преграда (която така и не знам как се нарича), с фотоклетка и да чуя как картата минава през четеца за баркод ..."цък".....

Не мисля за количката, защото знам че ти си взел, докато съм се втурнала към кошовете с поредните безполезни домашни принадлежности, пуснати уж на промоция с червен етикет. Докато разглеждаш някакъв зелен маркуч с хиляди джаджи и приспособления към него, аз вече съм изчезнала.. Смееш се. Знаеш къде съм. При порцелана и по скоро,  търсеща чиния за пица, такава която ми беше купил една вечер докато се прибираше от работа (беше я видял и знаеше, че ще ми хареса) и която в последствие беше счупил, докато се опитваше да я измиеш в мивката (въобразил си беше, че ако я сложиш в миялната щели да се изтрият рисунките)

Ето ме. Изниквам сякаш от нищото, от хората.... усмихната съм, никога не ме търсиш, знаеш че ще се върна, както и това, че мразя ленивото ти, подробно обхождане на всеки щанд с техника, а ти моето вманиечено изчитане на текстовете с винаги "уникална формула " на безбройните тубички, шишенца и всякакви такива досадни женски мазила, на които не разбираш каква е разликата между крем с Q10 и такъв с провитамин  В5....

Отиваме към края, количката е почти пълна, с всякакви неща, така и не разбра за какво ни е тази белачка за ябълки, като тази за картофи върши същата работа, обаче не ти и пукаше, виждайки колко съм щастлива от това уникално откритие на битовизма...плюс това беше в зелено!

Аз отивам за любимото ти кисело мляко, ти за любимите ми сирена- бри, синьо, ементал, гауда, знаеш че всичко френско би ми харесало.

Зеленчуци не купуваме. Имаме си любим магазин за тях, където винаги са свежи и почти истински.

На касата, усмихваш се на касиерката, пускаш някоя шега, от която тя се изчервява, а аз те гледам с укор смееки се.

 "Дръж се прилично с останалите!" сякаш казват очите ми... 

Товариш в колата продуктите, аз се цупя, че не ги нареждаш правилно...и сядам на седалката докато припряно махам опаковката от баунтито

Усещам как затваряш багажника и се усмихвам, когато си представям как довечера ще те направя шоколадов за да мога да те изближа с онази амбициозност.

Аз

Осветявайки Вселената с фаровете си, "Дзверо" си пробива път през нощното небе. Спира на светофара при Нептун, минава кръговото на Сатурн, заобикаляме големия Юпитер и сме си в пак в къщи, на любимата трета планета.
Аз паркирам по слух, докато не се чуе онова пиуууууууууууу, което толкова мразиш. Обяснявам ти за хиляден път, че има още двадесет сантиметра и смутено бързам да извадя нещата пръв от багажника, защото няма как да се мине отзад и всъщност ти пак беше права. Няма да си призная обаче никога.
Имаме цял куп празни  торбички. Хаотично нахвърляме всичко вътре, не аз а ти ми държиш вратата на асансьора. По пътя ти обещавам, че ако направиш любимата ми салата, догодина ще ти построя замък. На плажа. Ти ентусиазирано се съгласяваш. Алармата, припряно подреждане, ти вече си в кухнята и редиш нещата във фризера. Аз се замотавам, разпечатвам поредната си електронна играчка и потъвам в инструкцията. След малко ще подредя другите неща. След малко де.
Ти ме оставяш, знаейки че зверовете когато се хранят, не се дразнят. Отмъкваш надалеч, твоята плячка с мазила, като предвидливо ми оставяш течостта за чистачките, защото знаеш че ще я търся догодина, а няма и да си помисля, че ще е под мивката.
Режеш зелената салата, намачкваш я малко с ръка, защото знаеш , че обичам да е с ТВОЯТА РЪКА /усмихваш се при мисълта, колко лесно манипулируем съм/, слагаш риба тон и после малко месо да се размразява в микровълновата.
В хола е хаос от опаковки, подредил съм препаратите в банята и държа в двете си ръце куп безполезни пластмасови неща, който очевидно и да ги няма утре никой няма да забележи липсата им. Ти ме гониш  и довършваш сама.
 
Аз като тайфун (тук не правиш  аналогии с духове) съм вече в кухнята - знаеш че слагам покривката, редя вилиците и лъжиците. На три пъти обикалям около теб търсейки явно нещо.
Ааа да, пак си взела оная зелена запалка, която съм ти казвал да не докосваш. Невинно я подбутваш на плота. Аз минавам отново, възкликвам радостно и отивам да запаля свещите.

Започва вечерта ми с теб, само с теб.

Предвкусвайки по-късна отметка в ексела: "Мисионерска на спалнята и после на задна ПО перуански" ти ме последваш. Засега ще си говорим, ще пием здраво ПО ловджиискии отново ще преоткриваме света през погледа на другия. Това което обичаме най-много.

 

Ти

Сипваш ми вино (на себе си бърбън..чист, режещ, с един лед и не ти пука, че не си върви със салатата....), червено разбира се, знаеш, че дори само името му ме кара да го вкусвам бавно, разтривайки го на езика си...опитвайки да разпозная букета от аромати, обикновено винаги преоткривайки някой нов. Звучи ми като любовница и ти знаеш, че ми харесва.... Гледаш ме как бавно и взискателно отпивам от голямата чаша, затворила очи..Знаеш какво ти липсва в тази картина и като гениален художник прибавяш последните нюанси....изчаквал си точно този момент на първата глъдка за да намериш плочата и тихо да я пуснеш на грамофона на баща си, който ходи да вземеш, за да ме изненадаш....

Ядоса се, че не успя да намериш Едит Пиаф, защото се страхуваше да не би да я предпочитам...Но  знаеш, че в такава вечер, без музика не мога... и обичаш, когато ти показвам, че без теб също...

Аз отварям очи, усмихвам ти се...не говорим, вкусваме си погледите, устните, пръстите .... и любимата НИ салата, която така упорито отказваше да научиш, че се казва "айсберг", а не зелена , смеех се винаги, когато я наричаше и зелка...
 Взирам поглед в устните ти (въртейки лениво вилицата),  които стават леко бляскави от зехтина и се наслаждавам на здравото хрущене , което се чува от устата ти, от крутоните, крехкостта, ФИЛЕТО "тон" и царевицата ( и сочността на балсамовия оцет). Знаеше, че не обичам рибата да е смляна все едно някой я е дъвкал. Спомняше си, че веднъж се ядосах и я хвърлих бясно в коша, изхвърчайки към магазина, а ти само се смееше на прекалената ми гастрономия .

Котаракът мижеше лениво (дори опашката му беше замряла ) високо на шкафчетата, беше му сложил възглавничка след като разбра, че това е любимото му място. А аз не спирах да се учудвам всеки път, че не те драскаше и на това как някакси (абсолютно недоумявах!! ама това си е ваша работа) се бяхте разбрали по мъжки, че всеки ще пази женската по своя си начин.

Всъщност ти не харесваше останалите котки, а той останалите мъже и за това не си пречехте.  

Обичах да гледам как преглъщаш алкохола, не като жаден, а изпълнен с онова търпение, което само аз си знам колко ме влудяваше...и ти също,  понякога и по няколко пъти

А аз винаги успявам да си накапя блузата, колкото и да се старая . Не от немърливост или несръчност, а защото знаеше, че когато опитвам от храната, обичам да я вкусвам и с пръсти (особено, домат, сирене и топъл хляб). Казваше ми че съм "чопкала" в пилето,  като мишка..а аз те шляпках леко по бузата, срамежливо и леко цупейки се, че ме сравняваш със сивото....

Аз

Аз сипвам от виното в ония чаши, НАШИТЕ, дето счупих едната и уж тайно я подмених, но новата беше с лилави оттенъци ( малко ти се насълзиха очите, а аз почувствах вина)

Отсипвам ти малко - една глътка, като в скапаните ресторанти за снобари. РазБира се, веднага те предупреждавам, че ако не ти хареса, ще си го пия сам. Ти

Ти отпиваш и питаш колко бутилки имаме. Аз настръхвам, защото предполагам, че в снобарските ресторанти една истинска дама не говори така и ще се изложим. За да не ни пука, ти предлагаш да купим един такъв ресторант и да правим в него каквото си искаме. Но пък в тая криза ... Не може ли друг път,а ... Ти великодушно се съгласяваш и аз звъня на архитекта си, по запалката ти ДжиЕс Ем, догодина до пясъчния замък, да проектира и ресторант. Ама не такъв за бързо хранене, а истинско снобарски.

Темите са обичайните - дискутираме дали йогите могат да си го ... като духовете, а също и дали в такъв случай, могат със самобръсначка да си бръснат сами задниците. Ти ме срязваш, че ако бях чел на щанда за мазила с теб, ще установя че има и по лесни начини. Даа бе да, какво не бих дал да те видя как го правиш със самобръсначката. Мигом до проекта за замък и ресторант пониква и гилотина.

Но пък мъжете носещи прашки вече могат да бъдат спокойни - има решение на проблема прашката да не ти се заплита в космите на дупето.

Навън вече вали. Мълчим. Хубаво е. С хората който обичаш може и да мълчиш. Може да си говориш без думи.

 

Ти


Ти не го харесваше този малък  ресторант, дори името му беше завъртяно снобарско .."Incanto - НещоСи"..мислеше си: " някоя кучка, която е била изшибана предишната вечер (вероятно от италианец,  изжулен с депилатоар ) и с малко повече финес в завъртането на члена, сигурно му е дала значението.... Или това, което ти се струваше по-вероятно от "некъф гей дет му го бутат "гларусите" от плажа " .
Дразнеше се от менюто... "Двуцветни талиателе с Песто Дженовезе .." или "Пилешки шишчета териаки със зеленчуци върху ориз басмати на пара " (тук таме се срещаха и неща като "Мариновани свински ребърца", обаче никога не беше сигурен дали ще има ребърца и до каква степен са мариновани .

 Аз всеки път се смеех как се опитваше да поръчваш избраното, стараейки се да не звучиш тъпо пред сервитьорката (с онова хубаво дупе)
Забелязвах погледа ти . Усмихвах се и обичах да слушам разказа ти как би я изчукал с онази любимата ми перверзия (докато хапвам сладко салата "Помодори" ), която обикновено или ме разсмиваше, или възбуждаше...обикновено беше в съчетание. А двойката отегчени влюбени близо до нас, изведнъж забравяха, за какво си говориха и тайно мислейки си, че ние не разбираме, слушаха изчервявайки се разговора ни  (понякога се случваше да разваляш и апетита им )

Поръчваше ми "пица с нутела" (за теб си беше чиста питка с шоколад), знаейки,  че след това ще пусна онзи диск, за които ти мрънках толкова време с Пилатес-а, и цяла следобед ще се гърча в някакви упражения да сваля едното кило, което уж съм била качила на дупето си.
А ти ще си представяш как после ще ме НЕсънчваш  в тея пози... по възможност по няколко пъти .
...И потънал в мечти как тази вечер ще ми нарисуваш, с онази джаджа дето я купи специално за такива случай, някоя рибка на ИзмислиЙнайНакраяНеВулгарноИме!!! 

За да мога като ходя да пишкам в службата да не забравям за таланта ти да ме обичаш всумкващо.

 ******             ******           ******             *******

Той се мазнеше заради нея и изглеждаше лъскав, но все пак напомняше,  че е страховит звяр като умишлено не се бръснеше. Обичаше долните кръчми. Там където сервитьора (ба си думата на такова място) / кръчмаря ти засилваше от един метър чашата  (200грамова най-малката чаша в кръчмата...бандерол ...хаха)  без да те пита, а на тезгяха чакаха още 50 готови, същите. Той пиеше малко, но говореше. О,  какви невероятни екземпляри имаше там - без зъби, без души, без самочувствие, без проблеми. Говореше си за живота, за Квантова физика  (никога за жени - алкохолиците са обикновено импотентни и не е културно)
Обичаше ада.
Но обичаше и рая. С едно условие - там да е с мръсницата!
Като малките италиански ресторанти,  в който го водеше. Обичаше да гледа похотливите погледи на ангелите от съседните маси и великодушно да не ги гледа зловещо в очите. Обичаше малката да ги възбужда само с невидими движения както тя знаеше. Обичаше да брой колко човека, мъже де,  ще мастурбират  тая нощ с мисълта за НЕЯ. Неговата, дето като Хитлер и беше дамгосал клеймо с оная машинка до ОноваСвулгарнотоИме, дето не обича да го назовава нито вулгарно, нито лигаво,засега да го наречем НайБлизкиятПътКъм Душата /НБПКД/
Тя обичаше Хитлер. Не би се задоволила с нищо по-малко. Отегчените влюбени наоколо дори не подозират, че всъщност са тежко болни. Тя живееше.   
Когато започнеше да му става топло си тръгваха. Никога със сервитьорката. Защото и той беше дамгосан ... до хипофизата. А и те бяха обикновено малки или грозновати.

*******************************

 

Тя го обичаше

Той също

И не вярваха във винаги и никога

Както и в наистина        

И това им стигаше






Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ехееее!
17.08.2010 21:49
Тази вечер те открих, но ти ме застреля от упор, Mацка!:))) Thumbs up!!!
Redhead
цитирай
2. bapha - e те това ми взе акъла...
01.12.2010 08:37
браво...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coraline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 28719
Постинги: 50
Коментари: 151
Гласове: 215
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930