Постинг
10.08.2010 07:29 -
Кръчма
Автор: coraline
Категория: Тя и той
Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2010 22:14
Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 09.09.2010 22:14
......Тя обичаше да идва с него, но само понякога...Мразеше да я нарича "кучка" или "мръсница", защото така й напомняше за неизбежното...
Ядосваше му се тогава, затръшваше вратата на хола с всичка сила и казваше крещейки "Говори на ръката ми!!!!" сочейки с длан към лицето му.
А той мълчеше. Гледаше я в гърлото. Оставяше я да избълва всичко от себе си, усмихваше се, казваше ТОЧНАТА реплика, която ще я жегне някъде между сърцето и слънчевия сплит, а може би и на двете места, обръщаше се и тръгваше да си говори за квантова физика, за да забрави тази досадница, поне за миг....
А тя...
Слагаше някакъв трикотажен анцунг и любимата си тениска на Zeppelin. Връзваше косата си с онова увъртащо движение, демонстрирайки техника и тръгваше след него, с някакво мазохистично чувство между краката си. Влизаше в тая кръчма , в която някога работеше като студентка за да припечелва някой друг лев , дори веднъж рисува курсовата си работа . Някакъв акварел, който все не хресваше и подмиваше постоянно под чешмата- оная ламаринената. Всички я познаваха. И тя тях - на някой даже беше мила и пикните им, на един пък депресант(пишеха перверзни стихове с него докато се накъркваха с водка) беше изкарала главата от кофата за боклук, защото искаше да се самоубива за това, че гаджето му (оная дето само го използваше) го напуснала...Тя го обичаше, не за това че беше дал макета си за да може да вземе изпита си по сценография...... Обаче купоните бяха до утрото. Ходеше на лекции вмирисана на алкохол, пот и горчилка. Въпреки, че идваше толкова рядко, а вече почти никога... винаги й се усмихваха. Грейваха дъртите перверзници. Тя отиваше при вмирисаните художници, оня циничен "соц" сценарист, дето всички ненавиждаха, а само тя си говореше с него, за жена му, която той ударил като се напоркал (щото ставал дзвер) и после тя го напуснала. Псуваше я като кароцар, а очите му казваха колко е жалък и колко много иска да бъде обичан сега накрая. Седмица, докато той (не сценариста ) беше на море, беше при тях, лицата същите, историите никога . Бе, имаше и младоци в тая долна кръчма на два етажа, ама не я интересуваха, струваха й се лишени от съдържание (приятелките й винаги й казваха, че е грандомандка и герантофилка и че като стане на 35-40 ще си търси 70-80 годишни спаружени пръчове(или добре "Дошли в клуба на дъртите копелета и младите п*тки дето си падат да си плямпат с тях" )
Та седмицата, когато него го нямаше... Беше седнала на масата отвън, винаги собсвтвеника (дето се натарялянкаха миналата събота и отидоха за цигари с неговата кола- тя е караше (щот той имаше дете и не искаше да се пречуква), а той й каза: Внимавай, тая кола е на жена ми! Аз ще я оправям ама няма после как да обясня кой я е фраснал!) й правеше джина със захар по ръба на чашата, както тя го обича във висока тънкостенна с много лед и дебел резен лимон. Всъщност той като се напиеше започваше да я сваля, а на нея й се гадеше от жалкото му поведение, щот егото му, което жена му е стъпкало с това че тя печели повече от него, беше смешно размазано на паважа. Смешник, ама ставаше за напоркване. Тогава до нея беше и оня извратения гении с четката, смърдеше на джибри немит задник сигурно от седмица и пот,беше завързал мръсните си панталони цвят каки с някакъв остатък от колан, ноките му бяха черни от маслото и терпентина, очите дълбоко хлътнали, косата почти я нямаше ама беше дълга до рамената..... говореше за тва как бил във Франция и рисувал някаква кучка, която срещнал на Монмартр и как се били изчукали на стола в тясната му забита квварира-мазе. Спомняше си мизерника или си измисляше, на кого му пука....Той пиеше стоплена вече бира, тя леденостудения си джин. После сина му дойде с натоварен триптих в колата, 1/1.60 всеки, масло, прекрасно разбира се, за да го бил подпишел. Донесъл му четките и боята, а оня дъртия не можеше да се дигне от алкохол, а може му пишката му беше станала докато си говореше с нея и му лъхаше на праскова от кожата й. Тя му помогна. Той й каза: "Много си грижовна, сигурно си такава и в леглото". Усмихна му се. Самотен гениален нещастник. После дойде оня журналист с мазната коса и кожата на белези, дет беше всъщност писател , говориха си за книги, за абсурда, той на руски, тя на френски...Направо се бяха загубили в превода (ама не като от филма). Натарялнкаха се от думите. Беше й хубаво. Чувстваше се също толкова жалка като тях, ама не й пукаше... И внучката на "Приказка за трите лисички", дето дрънка глупости по пресата, че баба й я била спасила от алкохола...идеше й се да се изсмее с глас, спомняйки си как я изтъркваше от паважа, напикана.....Ама тука сигурно онова клише "Алкохола не прощава.." ще бъде точно на мястото си. Алкохола. Да бе оня гот"ния...който я караше да не се познаваш в огледалото... и да драйфа в банята, когато прекаляваше с него, грижовно измивайки след себе си.... Ей така от време на време ходеше в тая кръчма на два етажа. Напоркваше се и с гордост си тръгваше смятайки се като част от онея жалките пиянки.
А той продължаваше да плямпа за ОноваДетХичНеРазбираше (физиката де) и я караше да се чувства глупава....
Прибира се. Писва й. А оня - клоуна, продължава да я гледа с бялото...тя се изнервя, че неможе да го атачне... И продължава да пие..от джина дет беше скрила в зеления шкаф...за такива вечери като тази...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 215
