Блогът на Coraline :: ХубаФката и Фампира

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.08.2010 15:16 - ХубаФката и Фампира

Автор: coraline Категория: Тя и той

Прочетен: 470 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 28.10.2010 00:26

...... Той...той сам си слагаше веригите
Знаеше какво представлява.
Знаеше какво може да причини, ако оня зъл оператор зад клавиатурата му дадеше инструкциите.

Тя му липсваше, но тя и преди му липсваше ... слюнката и, отровната. И тренираше да свиква и да бъде добър. За 1/500 или 1/250 от секундата в зависимост от скоростта на затвора. Даже можеше да издържи и минута, ако си мислеше за нещо друго. Искаше да се снима в албума си с ореол, без кървави вадички около устата. Капките кръв по килима, щеше да замаже с Vanish.
А се стъмваше ... като начало на добротата си щеше да нахапе някой друг ... аа ако се върнеше преди да се съмне щеше да сложи отново бързо веригите. Нищо не и беше направил ...защо искаше да и го направи ... труповете не харесват трупове ... защо тя не играеше по правилата ...

...отново се стъмваше



Тя все повече се усмихваше (не й пукаше за бръчките). Забравяше, че е закърпена. Заравяше в дълбокото раните. Забравяше, че е забравена. Забравяше и за компютъра.... Казваха й, че е хубава, а очите й били слънчеви, когато прегръщала зеленото. Косата и била палава. Тя се радваше. Обичаше да предизвикват срамежливото по страните й. Не искаше да бъде снимана. Само й крадяха усмивките. Чувстваше се пясъчна. Пареше им под краката, когато я настъпваха. Не им харесваше обаче думите. Отегчаваха я с предвидимост. Все търсеше неговите. Ядосваше се на себе си. Спомняше си тогава за тъмното.И тихото. Все го гонеше, размахваше с ръката си в пространството с досада, а то се разсейваше от светлината й. Е, понякога не беше толкова умела в гонитбата - посърваше , ама за мъничко..... Докато миеше мивката, а брат й снимаше петната й. Ония черните, които избиваха по кожата, а тя ги ненавиждаше. Светло е. Усмихва му се. Ей такава, извън правилата му. Проклетите! Изобщо не я интересуваха. И какво като имаше кървави вадички?! И тя обичаше суровото , кървавото и алангле понякога (смляни на филийка й бяха любимите). Как ги хапваше, изобщо не се капеше, чак не можеше да повярва на таланта си! Труповете им ги окачваше на стълбове, а минавайки понякога, обичаше да ги поклаща/люлее, бутайки ги за краката. По детски. И после доволно си подсвиркваше, подскачайки отдалечаваща се. Трябваше и тя да си направи таблица. Как не се беше сетила!?! Не ги колекционираше, изобщо не ги търсеше. Не беше гладна. Никак. Те сами идваха....Мислеха си, че могат да й покорят слънцето. Да бе да...    Но понякога, само понякога...рядко..в дни като този (какво ли му беше особеното), чуваше някоя негова дума . За духовете примерно, тайфуните, вълците, R2D2, синьото Туйнго се беше надупило пред нейната (оная) докато паркираше след като ходи до банката....как се смя на веждите му (миличко,искрено, без злоба, не можеше да бъде злобна към цвета й, харесваше я)! И тогава се сети за него... и прекрачи страха си.....
.....

Той Фффсе повече се прозяваше ... утрото настъпва, безплатните порноканали скоро щяха да замлъкнат и други мили момичета от рекламите щяха да обясняват на милите дечица колко хубафо е да папкаш лютеница Тодорка, а на добрите им татковци как да фдигнат самолета.

Той не харесфаше Тодорка - беше млял една, ма то ф нея силикон, то нишесте, то хормони. Бе не могат ли некъв стандарт да въведат 40/60 говеждо на човешко и толкоз. Си слагат силикон ф циците ба си, пък после що там ги гледали. Бе сложете си и ф мозъка бе. Аз по трепанация имам шес.

Погалва питона по глафичката и отива на терасата да нахока Дзверо. Оня се не търпи. Цела фечер пред пейката на блока се хихика с оная стара джанта Корсата как сме ходили на МОЛ и съм си купил от там само една книга. Смей се, смей, сега като те прата на изгнание за една седмица на Тича, кат си дойдеш и на Лади ще ми се облизфаш и мирничък ще ми стоиш в тъмното.

Мие си зъбите /фчера си изби един, да се осфести от жегата и сега малко фъфли/... Опс ... не си ги мие, щото днес не е четвъртък, Приятно зелени са - оная хубаФката дет прегръщаше зеленото ще ги хареса. Отиват му на черфените капиляри в очите - бяло зелено, червено - мацките много си падат.

И той много ги обича,

задушени,

ф антифриз.

Отваря хладилника,и кфооо ... кфоо имаме днес - мулатка, русенско варено, триглава ламя, октопод. ХубаФката е най накрая, ама още не се е разложила хубаФо. То и не му харесфа - едно рагу, да си счупиш зъбите. Една усмифка грейнала, ще стопи фризера, отиде зян сичката мърша.

Плюе кръф с отвращение и си прави фреш от черфени калинки.

... им се подсмихвала, като ги побутвала минавайки...
... ела да видиш какфо е кат попаднеш на фампир, момиченце
тамън си опънеш бръчките