Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2010 00:40 - Приказка за ХубаФката
Автор: coraline Категория: Тя и той   
Прочетен: 598 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 16.08.2010 12:33


 

Някога, някъде през девет планини в десета, там близо до морето, живеела една малка принцеса. Тя си имала обувки, кралство...
 
Ба си скуката
 
По-добре така:
 
На гарата попивайки от миризмата на пот, клошари и урина, мъкнех оловната чанта и се стараех да не забелязвам похотливите погледи на смръдливите гадове. Да, аз бях тук, в града който щеше да бъде моят град, оттук нататък ...

 ..Отивах към колетното да си взема книгите. Едно псе се мъкнеше след мен или май оня беззъб вмирисан циганин го беше пуснал да ми души под полата. Нямаше да му се сърдя, ако ми изближеше потта наслоена между бедрата ми - на кучето де, той циганина няма зъби и най-много още повече да ме намокри. Всъщност връщах ли се или заминавах не бях сигурна. Единствено жегата беше категорична.
 Все пак нямах намерение да пътувам като мухите без билет. Не за друго винаги ме откриваха в тоалетната, аз не че се криех, просто обичах да гледам пътя през дупката на колозета...миризмата не ми пречеше, броях дори капките урина на седалката. Изобщо в тоалетните (не им отиваше толкова чисто определение) беше много по-интересно отколкото срещу бабичките, които уж небрежно протриваха бедрата си в на младия студент коляното.

За града май иде реч. Той си беше все там, все същия, все пълен със същите образи, вероятно и аз бях същата, всички бяхме...почти еднакви в различието си. Иначе не  той беше мой, а аз негова, това взаймно притежание ме изпълваше с безразличие. Можех да бъда ничия за никому, ето това исках , някой да ми нарисува небитието си (т.е невъзможното), а аз да му обясня какъв цвят може да бъда вярата...онази мръсна дума, която никой не изричаше от страх да не бъде прокълнат до девето коляно, примерно (кой знае, те колената може да бъдат и повече, дяволска работа..)

  И така пътувах ли връщах ли се, отивах ли, идвах ли , никой не знаеше посоката, аз още повече. Някой някъде ми каза че ще бъда добра в ориентацията, аз пък знаех само правата от А до Б, такива допирателни само ме объркваха. Не можах да се науча на теоремите. Числата ме плашеха със съединението си. По едно време и някакъв маскиран като принц се появи, ама се оказа че всичко било само приказка..  Така де, тук съм.  Разказвам на фампира за посоките...

 Горе по тръбите пробягваха плъхове...
Дръжката, беше мазна, в колетното миришеше на умряла лелка. Тя беше жива обаче и ми подаде отегчено опърпания пакет. Пожелах и приятен ден, всъщност да се прероди в офца за да не умре девствена и се запромъквах покрай /сега забелязах че проклетата врата има автомат и не може просто да се измъкнеш навън с двете торби подпирайки я със задника си/.
Отвън кучето приятелски ми кимна предлагайки ми брак или нещо подобно по кучешката. Поколебах се, но мило отказах. Канапът се впиваше в ръката ми, но не можех да оставя пакета на гнусния под. /някой с любов го беше опаковал/
Пишкаше ми се, потта имах чувството че се лее по пода.
 -"Ноогу си убаво, маце" повиши самочувствието ми, пияния облекчаващ се индивид, забелязал впитата в дупето ми прашка.
И тя и канапът се впиваше...
В далечината, като люспа от скумрия в повръщано, проблясна изхода...

 Трябваше да намеря облекчение. За мехура си, въпреки че от толкова впиване забравях, че всеки момент може да се пръсне като балон. Вероятно ще опръскам колета си, това ми даваше стимул да намеря дупката над, която със стиснати колена да изхвърля насъбралата се течност. Имах огромен проблем. Нямаше къде да сложа пакета. Някак непонятно ми беше как ще стискам гащичките си и увитата пола около кръста си и едновременно с това трябва да го гушкам,  а трябваше и да се избърша. Не, че беше невъзможно. Даже бях уверена, че ще успея да се превърна в многофункционална машина. Да сканирам обстановката, да копирам удоволствието и да принтирам облекчението. 

 Успях. Понякога си мисля, че съм омагьосана с внимание към детайлите. Въздухът ме блъсна , едвам удържах пакета (прашката си беше на мястото..все още) Книги бяха. Мойте. Вероятно бърках понятия. Някой ги наричаха дневници, други пък писания, трети бяха откровени и направо си ги знаеха като "некви глупости". Мама ми ги беше пратила, искала да ми върне чувствата. Не можах да й откажа.
  Отивам си към вкъщи. ....

....Докато тънката бърза струйка се стича под обувката ми и издайнически се стича иззад кофите, страховете ми изчезват. Намирам салфетка - забърсвам се, ще я подложа под канапа после, усмихвам се на глупостта ми и чувството ми за виновност -на мама със сигурност не би и било мъчно, за опаковъчния картон.

Облизвам се похотливо на звероподобния също опръскан в собствената си пикня индивид и продължавам напред. Той дори не загрява - алкохолът отдавна е надвил другите му пороци. Топло е, много е топло - виждам краичеца на книжката ми за писане на щастливи неща най-отгоре. Нямах търпение да напиша нещо още днес в нея.
Усещам отвсякъде погледи. Ха-ха онова 40 годишно детенце с майка му. Тя върви, а той унило крачи зад нея. Той е единствения дето не ме поглежда, толкова е смачкан. Иде ми да спра да я дръпна и тихо да и прошепна "Маме, искаш ли да видиш сина си щастлив - дай ми десет лева и ще му позволя да помирише ануса ми".
Трепнал изглежда схванал идеята, мъжът облещено-облизващо оглежда върховете на обувките ми. Смущавам се - дали разбра, че току що съм се 
...
......

Нее, няма да кажа така - ще го пощадя. От опит знам, че мъжете когато им говориш философски надменно, фройдистки подвиват опашки и получават моментална импотенция. Освен ако не е онова фррррРРрРенското Р, което владея, което кара мускула устискващ спермата, да избликне и потече независимо от желанията на собственика и.
ПотррРръпвам, по скоро вагината  ми конвулсивно се свива при мисълта за момента, в който имам пълната власт над някого, включително и да командвам тласъците на спермата му. Да насочвам всеки един опашат едноклетъчен в една посока...

Ама той не знае, че аз съм и тренирана с упражненията на Кегел, поради което съм способна така да го стисна между стените си, че сигурно ще се заклещи някъде между матката  и G-точката. И в опита си да се откопчи ще си го откъсне , а аз доволна ще се хиля срещу остатъка от самочувствието му. Другата половина ще си нося в себе си за да не забравям за силата си.

 Така или иначе, отминавам го великодушно - нека живее и забива миризливеца си на друго подобаващо място. Излизам на спирката... подушвам и веднага го виждам - маскирания принц ... оня който ме уби в предишната приказка ... защо ли пак е тук ... пак...

Не, не, не...отказвам! Превижда ми се...той е само дух, не, не дух, превидение, спомен... и спомен не е, прокълнат е от липсата ми. Изгонвам го от очите си, скрила съм го в дълбокото, раздухвам го с метлата си..Къш БЕ!!! Разкарай се от мислите ми!  Спирам такси, леко повдигайки полата си, не че няма да спре без тази ми маневра, но аз съм нетърпелива, когато бягам от предишното ми превъплъщение.  Качавам се, оня има дъх на немити мишници, удря ме в хипофизата чак... Казвам му да бърза с бясна гас, към скривалището ми..
Бягам към къщи, да се скрия, да затръшна вратата и оставя целия свят навън. В последния момент ужаса връхлита от сумрака, едновременно с щракването на ключалката. Само миг и ... Ще го заменя да, да..ще го заменя- трескаво натискам копчето за рестарт и гледам безопастния прозорец на Виндолса. Тук ще бъда това което искам и няма да ми се пика. Никога. Като истинска принцеса...

 




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boristodorov56 - boristodorov56 …. . . ooo...
16.08.2010 02:33

boristodorov56

…...oooO…………....
…..(….)…..Oooo…
……)../…..(….)….
…..(_/…….)../…..
....…………(_/……...
..… АЗ БЯХ ………..
цитирай
2. solinvictus - и аз ... така хехе
18.08.2010 12:20
Казвам му да бърза с бясна гас, към скривалището ми..
Бягам към къщи, да се скрия, да затръшна вратата и оставя целия свят навън
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coraline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 44846
Постинги: 50
Коментари: 151
Гласове: 215
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031