Прочетен: 1374 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2010 12:08
Даже никой май не обичаше. Излизаше само с когото си иска ... никога в група ... освен в планините. Харесваше концентрацията върху някого - да го разнищи по атоми, да поразбърка, да сглоби. Тогава му доскучаваше защото, когато си разглобеше и сглобеше играчката отново, нямаше какво да я прави ... освен да я счупи.
Харесваше истинския противник - оня който, ако те ухапеше потичаше кръв и можеше да заболи. Затова го смятаха вероятно за безчувствен. Ама хич не можеше да се насили да вика "ОоОх, ох, по-бавно, даа, да, да, начукай ми го". Продуцентите на всеки порнофилм биха умряли от смях.
Харесваше високите токчета - носеха ги само с жени със самочувствие и такива който нямаха, но искаха да ги чувстват като жени. И курви. Два от трите типажа харесваше, третите ставаха за секс. Един вид Макдоналд. Не курвите имаха биография, която го привличаше - с тях можеше да говори. И не само. Да се хапе.
Харесваше да изучава нечии високи токчета. Беше извратен - харесваше само умни и хубави жени. Само те изпитваха истинска болка. Другите свикваха - ограничаваха се от рано - накрая бяха доволни ако имаше с кой да отидат до някъде, да ги чука и храни или обратното. Научаваха се на невзрачност и компромис. Не го знаеха, но бяха щастливките. Така оцеляваха.
Харесваше тъгата в ония с одухотворените лица - ония с бездънната незадоволеност от съвършенство. Харесваше наглостта с която се фръцкаха, която не беше надутост, а всъщност опит да бъдат защитени от един нетърпящ различие свят. Харесваше да гледа как глътват коремите хората с пишките. Повръщаше като гледаше тлъсти чичковци, държащи се като мазни педофили. И се опитваха да ги галят. И се чудеха защо потръпват зад маските.
Само наблюдаваше. Винаги знаеше колко силна е болката. Но беше безсилен. Много удобно е да си безсилен. Мислеше да стане бог, да направи секта и да ги приюти всичките.
Колко благородно, нали?
С времето научи много важна истина. Че всъщност е наркоман. Който иска да бъде влюбен винаги. И винаги ще иска още и още да е влюбен колкото и да го отрича. И че е обречен. Ще умре или от наркотика или от липсата му.
Самотно му е. И много студено. Не от климатика.
А фечерта едва започва ...
На нея й беше дотегнало.
Имаше моменти, в които се чувстваше всемогъща, всеможеща, всезнаеща, всечувстваща, всичко с "все" , но без да прекалява. Беше си наострила не само токчетата. И ноктите ги пили цял ден, а прахта събираше в шепа, разтриваше я в длани, за да не й се плъзгат дръжките (все пак здравият захват около нечии врат изискваше повече усилия.) .Хомогенно я смесваше с потта си, докато се получи лепкавата смазка, с която им запушваше устните, докато с усмивка стопяваше мерака им.
Бързо се отегчаваше от безвкусните им опити да укротят гърчовете й.
Не желаеше хилядите им функции, които й предлагаха (все едно на краставичар да продаваш краставици).
Разказваше им за град Содом, от където обичаше да минава с колата си (не за друго , разнообразяваше се с пейзажите), а те си мислиха, че бил разрушен и всичко било само една религиозна измислица. Било невъзможно да има нещо толкова хубаво....
Понякога й казваха, че са влюбени. Всеки път в различни части на тялото, искаха да я чукат на едно и също място, прочиташе го на челата им като "Led" дисплей с мигащи червени букви. Хвърляше им само камъни срещу витрините, а те изпитваха удовлетворение от това й внимание.
Превръщаше се в пеперуда, вече не се страхуваше от тях, размазваше ги по стените и ги оставяше там на стената заради абстракцията. Скоро , много скоро ще се опъшкули, ще изригне като тлъста зелена гъсеница и ще започне да им яде крайниците. От нея ще тече слуз , с която да оставя белези, дълбоко ще прояжда плътта им докато не изсмуче и мозъка.
В такава се превръщаше, да. В изчадие с ярка усмивка, за да привлича жертвите. Болката беше я погребала. Всъщност не беше сигурна дали от нея не се възроди пеперудата. А каква пепруда беше само! Като замахнеше с крила и някъде тайфуни се образували.
И ей така от цвят на цвят им скачаше (даже си тананикаше тра-ла-ла-ла-ла), те се пъчеха, а тя не им позволяваше да я опрашват. Смучеше им соковете, после ги заплюваше зад ъгъла. Вече нямаше търпение да еволюира в някакво друго чудовище...
Някакво нощно, миловидно, като светулка за да може да им прогаря сънищата...
11.09.2010 12:22
11.09.2010 13:01
не е лесно
слепоци като един приятел последни разбират че са били влюбени в курва
11.09.2010 14:27
Да ,очите издават!Но не всички могат да разбират ,хехе
поздрав
11.09.2010 21:09
С УВАЖЕНИЕ ИЛИ ПОДОБАВАШТО ВНИМАНИЕ В НИАКОЙ СЛУЧАИ И ЛюБОВ . И НЕКА ,КОЙТО НЯМА ГРЕХОВЕ ДА ХВЬРЛЯ СПОКОЙНО КАМЬНИ ПО ТЯХ.,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,не е смешно,,,,coraline