Постинг
17.10.2010 15:04 -
Контраст
Автор: coraline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 611 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2010 23:05
Прочетен: 611 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 27.10.2010 23:05
"Не беше обещавал нищо, защото винаги убиваше тези които го обичат, а аватарът му крадеше души ... имаше една, която го объркваше ..." и вече я беше разфасовал и наредил в мазето си до бурканите с лютеница (и до другите разфасовани). Оставяше я да ферментира, да шупне от липсата на думите, знаеше че този процес ще мине бързо, вероятно десетина дни най-много, после щеше да се пръсне от напрежение и отдавна ще се е превърнала в пихтия...
А той спокойно ще гледа телевизия ...
Избухваха им думите.
На два пъти.
Тя пресъхваше
Той се изпаряваше
Предизвикваха бедствия
с епицентър в душите си
В нея валеше
разкъсващо
есенно
умиращо
гниещо
потъващо
Нямаше думи повече
Той беше по-силен
Разбира се
Беше я изчерпал
Беше я направил прозрачна
"Като аквариум"
И я захвърли
Като хленчещ хипопотам
В лилаво...
А тя пазеше приказките му:
- Нарисувай ми една офца - каза Малкия Фринц
- Ама аз си искам делфините - каза Фринцесата
- Ама ти дори не знаеш накъде отиват те - каза Малкия Фринц
- Те отиват зад хоризонта, там е бъдещето- каза Фринцесата
- Да ама там не знаем какво ще се случи, а офцата ще ни е е тук и сега- каза Малкия Фринц
- Да ама ще е офца - тропна с крак Фринцесата
- Искам да мисля като теб - каза Малкия Фринц
- Ако ти ме научиш да не мисля, аз ще те науча - каза Фринцесата
- И аз ще...ще те науча - прозвуча малко несигурно Малкия Фринц
Търсене
За този блог
Гласове: 215
